Отлепването на ретината (Retinal detachment) не звучи така стряскащо както остра сърдечно-съдова или онкологична диагноза, но всъщност е много коварно и тежко заболяване с доста съмнителен изход. Бих искал да разкажа за сблъсъка си с това заболяване от първо лице, като предупреждение към други, които може да се срещнат с него. Няма да споменавам имена на хора. Който се интересува от повече подробности, може да ме потърси лично из социалните мрежи.

(TL;DR) По-долу разказвам за моята едногодишна сага с тази коварна болест – как бях диагностициран, как минах по “здравната пътека” и през особеностите на българската здравна система, как в крайна сметка бях осакатен в най-добрата (по мое мнение) българска очна болница “Зора”, и как след това лекари от Варна и Истанбул успяха да спасят каквото беше останало за спасяване от зрението ми.

Диагнозата

Отлепването на ретината обикновено идва като резултат от физически удар в окото или от вдигане на тежки предмети. В моя случай не беше нито едното, нито другото. Или поне нямам такива спомени. Една сутрин се събудих и половината зрително поле на дясното ми око (вкл. централното виждане) изглеждаше като добре очертано бяло петно. С останалата част от окото си виждах нормално. Диагнозата “отлепване на ретината” ми постави варненски офталмолог, при когото бях ходил и преди за рутинни очни прегледи. След доста щателен преглед и първоначална диагноза, той ме изпрати в Очна болница във Варна, за потвърждение и по-нататъшно лечение. Там ме прегледаха в спешния кабинет, направиха ми OCT (компютърно томографско изследване), след което потвърдиха диагнозата. Казаха ми че това състояние изисква сложна очна операция в задния очен сегмент, но такива операции не се правят във Варна. Затова е необходимо да си намеря подходяша болница в София, за операция и последващо лечение. Препоръчаха ми три такива – болница “Зора”, “Пентаграм”, и за третата не се сещам коя беше. Обадих се в болница “Зора” като първи избор. Като по чудо ми вдигнаха веднага, и ми обясниха че трябва да отида на преглед на място, при техния специалист по отлепени ретини. Трябваше да се подготвя и за приемане, при необходимост. Това означаваше, да взема направление за хоспитализация, да си направя кръвни изследвания и да мина преглед при кардиолог.

Първа операция в болница Зора

Събрах всички необходими документи, и в уречения ден отидох на място в болницата, за преглед. Тук трябва да спомена, че отлепената ретина е спешно състояние и изисква максимално бърза реакция. Обичайно, ако не се лекува, с всеки изминал ден състоянието на окото се влошава, и след броени дни зрението може да се загуби напълно, и за постоянно. Ако продължи да не се лекува, може да се изгуби и окото. За капак, може да се предаде и на здравото око. Сега вече сте наясно за каква болест става дума. При това, събирането на документи, изследвания и разходката Варна-София съвсем не допринасят за бързо лечение. За мое щастие в този момент, (сега си мисля че) моето заболяване не беше класическо отлепване на ретината, защото състоянието на зрението ми не се влошаваше с всеки час и ден, а оставаше непроменено с времето.

След първоначалния преглед в Зора, диагнозата “масивно отлепване на ретината” беше потвърдена (за трети път), и ми казаха че трябва да ми направят спешна операция и да залепят ретината обратно. Като тук не ставаше дума за проста, рутинна операция (напр. смяна на леща или лазер), а за сложна и тежка операция наречена Витректомия (PPV), в задната част на окото. При тази операция се правят три дупчици в склерата, през тях се изтегля стъкловидното тяло, на негово място се поставя силиконово масло, и ретината се лепи с лазер върху носещия, кръвоснабдяващ слой (хороидея). Целта на силиконовото масло е да притиска ретината към хороидеята. Силиконът не може да стои безкрайно дълго в окото. След определен период от време трябва да се направи втора операция, при която да се извади (евакуира).

Въпреки първоначалната ми съпротива (понеже смятах че ще ме осакатят), след още един, четвърти преглед и потвърждение при професорката в тази болница, се съгласих да ме приемат и оперират. Това стана към края на януари 2025. Операцията беше направена от професорката. За моя изненада, операцията мина по ноти, и след нея отново имах пълно зрително поле на дясното око. Естествено, всичко се виждаше размазано, но това беше нормален ефект от силиконовото масло в окото.

Тук искам да кажа някои добри думи за болница “Зора”. По мое мнение, и от това което знам от други пациенти, това е най-добрата очна болница в България. Професорката е светило, бивш национален консултат в областта на ретиналната хирургия. Лекарският екип в голямата си част е доста добър и компетентен. Дори сестрите и санитарките са добри и отзивчиви професионалисти. Болницата е сравнително нова и модерна, с чисти и удобни стаи за двама в отделението. Има дори VIP стаи за по един човек, срещу доплащане. Апаратурата им, вкл. в кабинетите и операционните също е модерна. Работи с НЗОК. Има всички предпоставки за, и всички характеристики на добра и модерна очна болница.

Контролни прегледи

След първата операция трябваше да ходя на контролни прегледи. Първите два – в рамките на месеца след операцията, а следващите – през месец-два, според както каже преглеждащият лекар. Прегледите вървяха по график, и отчитаха че ретината лежи добре. С корегиращите стъкла виждах и четях каквото ми показваха. Силиконовото масло вдига диопъра с около +4 единици и разкривява образа, така че зрението не е същото както преди операция. Вижда се като през морска вода. Целта е след изваждането му, зрението да е се върне максимално близко до състоянието преди заболяването.

Тук взеха да се появяват първите проблеми в лечението, както и проблемите в българската здравна система по принцип. Аз очаквах да ме преглежда назначеният ми за лекуващ лекар след операцията (млада лекарка, много компетентна, и същевременно загрижена за пациентите си), но се оказа че прегледите се правят при който лекар е свободен. Това за мен показва сериозен проблем в организацията, както и несериозно отношение към пациентите. По-късно ще кажа защо. Така или иначе, след като разбрах каква е организацията, започнах сам да си записвам прегледите при горе споменатата млада лекарка.

Следващият проблем е, че след първите два прегледа, които са в рамките на направлението по НЗОК за операция, за всеки следващ трябва да се взема отделно направление от личния лекар, а това създава напрежение и не винаги е възможно, понеже личните лекари разполагат с ограничен брой направления. Другият вариант е платен преглед, както направих 1-2 пъти. За не-жители на София като мен има и допълнителни логистични проблеми. Вземам ден-два отпуск, пътувам 6.5 часа до София, ангажирам квартира за преспиване, ходя на преглед, и следват 6.5 часа обратно. Това е битовата страна на лечението.

По-големият проблем обаче е, че болниците са търговски дружества, и като такива зависят от оборот и печалба. От това си плащат заплатите и другите разходи, в което по принцип няма нищо лошо. Лошото е, че това не е свързано по никакъв начин с подобряване на състоянието (и оздравяване) на пациента, а напротив. На тях им трябват повече прегледи, повече болнично лечение, операции (заплащани от НЗОК) и доплащания от пациентите. Това е бизнесът на болниците, и това е слонът в стаята на българската здравна система. Здравната каса плаща за здравни пътеки (т.е. болнично лечение), а не за здрави хора.

В моят случай това означаваше, че лекарите изчакаха шест месеца, да тръгне перде (катаракт) на оперираното око, така че втората операция да бъде две в едно – премахване на силикона и смяна на лещата (за лечение на катаракта) в едно. Така Здравната каса плаща за две операции, а аз си доплащам – за екип + леща. След първата операция (поставянето на силиконовото масло) ми казаха, че 6-7 месеца е нормално изчакване, за да може силиконовото масло да притиска достатъчно дълго ретината. По-късно разбрах, че нормалното е по-скоро 3 месеца, и дори два според последните дискусии във витрео-ретиналната хирургия. Достатъчно дълго за притискане, и лещата си остава здрава (без вторично перде). Но както се сещате, в българската здравна система се търсят повече операции, болнично и след-болнично лечение. Здравите хора не плащат.

Втора операция в болница Зора

И така, в началото на юли 2025 ми определиха дата за втората операция 2 в 1: евакуация на силиконовото масло + смяна на лещата заради пердето. През цялото време между първата и втората операции имах пълно доверие в лекарите на “Зора” и не съм търсил друго мнение или прегледи при други специалисти. От сегашната си гледна точка оценявам, че това е било изключително лоша тактика. Междувременно, от мои познати чувах за тях или техни познати, които бяха минали по моя път през “Зора” и други български болници, и които бяха получили второ, трето или четвърто отлепване на ретината. Но аз бях убеден, че това е било по-скоро резултат от тяхното състояние (напр. диабет) или неразумни действия (напр. вдигане на тежки предмети, тежка физическа работа и подобни).

Събрах отново всички необходими документи и отидох на операция. Операцията беше направена отново от професорката, и след ден престой в болницата бях успешно изписан без особени усложнения. Този път в епикризата ми беше посочен друг лекуващ лекар, който ме прегледа преди изписването и ми насрочи контролен преглед след седмица.

По време на този престой в болницата, колегата ми по стая беше интересен случай. Той беше минал по същия път като мен, но в друга болница, и беше платил на два пъти по няколко хиляди евро за операции, въпреки че беше здравно осигурен. След втората си операция (също 2 в 1) в другата болница беше получил повторно отлепване на ретината. При последващото му отиване там по спешност му бяха казали, че нямат хирург в момента, и да си търси лесното. Така беше дошъл в “Зора”.

Забравих да спомена, че след първата операция силиконовото масло вдигна вътреочното налягане в окото ми. Поради това ми изписаха и започнах да капя капки “Азарга” за понижаване на налягането. Капех ги до деня на операцията. При изписването не ми споменаха нищо за високо налягане, силиконът беше махнат, и спрях с капките “Азарга”.

В уречения ден и час отидох в “Зора” на контролен преглед. Пое ме млад лекар, който ме прегледа и установи, че поради наличие на кръв в окото, ретината не може да се огледа добре. Зрението ми беше започнало да се възстановява доста добре. Нямаше разкривени линии, нямаше нужда от допънителни диоптри. Само седмица след операцията зрителната острота стигна до над 50%. Единствено се установи, че налягането отново е високо, а и окото ме наболяваше след операцията. Даде ми някаква таблетка, каза да започна пак с “Азарга”-та, да си проверя отново налягането след седмица във Варна, и ме изпрати по живо, по здраво.

Второ отлепяне на ретината

Още по обратния път към Варна усетих че започвам да виждам малко черно петно горе вляво, в оперираното око. Всичко друго си беше наред и не обърнах особено внимание. Това стана в петък. През уикенда тъмното петно започна да се спуска надолу, да става на черти и да ми разваля визията в горната част на зрителното поле. Междувременно се уговорих с варненския си офталмолог да отида в началото на следващата седмица (още в понеделник следобед), да ми провери налягането и да ме прегледа след втората операция.

До понеделник зрението ми се влоши допълнително, но аз все още го отдавах на неизчистените кръвонасядания в окото след операцията. “Чергата” от черти продължи да слиза надолу. При прегледа в понеделник следобед се оказа че вече едва виждам до 10%. Човекът ме прегледа внимателно и констатира, че не става дума за кръв, отоци и подобни, а вероятно за повторно отлепяне на ретината. Каза ми да отида в болница “Света Петка” за нов ОCT, и след това при него за допълнителен преглед.

Във вторник сутрин отидох в “Света Петка” за OCT. Направи го млада лекарка от болницата и потвърди това от което се страхувах. След това ме прегледа по-подробно, погледна ме и на скенер и ме консултира с техния специалист по болести на ретината. Дори се опитаха да се свържат със “Зора”, за да поискат възможно най-бърз преглед и последваща операция при тях. Във Варна за съжаление все още не се правят такива операции. Обещаха ми, че човек от “Зора” ще се свърже по-късно с мен за подробности. Аз, разбира се, вече бях в ступор заради провала на лечението дотук, заради случващото се в момента, неизвестността на бъдещето и скоростта на повторното отлепване (часове и дни). Този път си беше пълно-мащабно, класическо отлепване на ретината, както е описано по учебниците. На въпроса, на какво може да се дължи това отлепване, отговорът и във Варна, и по-късно в София беше, че това се случва често след махане на силикона.

Привечер ми се обади една сестра от “Зора”, да ми каже че в болницата вече знаят за моя случай, и трябва да отида възможно най-бързо за следваща операция за ново залепване на ретината, по възможност още в четвъртък. За съжаление професорката била ангажирана в друг град, но за мен щяла да се погрижи другата оперираща лекарка там. Вече бях започнал с подготовката на нови кръвни изследвания, кардиолог и документи, така че до сряда вечерта успях да се справя с бумащината. В сряда полунощ срещу четвъртък, хванах автобуса за София и в четвъртък сутрин бях в “Зора”, готов и строен за нов прием.

Трета операция в болница Зора

При приема ми казаха, че за тази операция няма плащам нищо, но понеже е второ отлепване, ще сложат дълготрайно силиконово масло (тип 5000). След това ще ме викат на прегледи, но няма да има срок за изваждане на маслото от окото. Щяло да е според тяхна преценка, а можело и така да си остане с години. Разбирай, поставяме ти силикона и си измиваме ръцете. Поради други особености в българската здравна система се наложи да ме приемат по друга здравна пътека. Не можело да се правят сходни операции през по-малко от месец (въпреки че при това състояние и часовете са важни). Така или иначе, приеха ме, настаниха ме и зачаках. След повторния преглед в отделението ми определиха операцията за следващия ден, петък. Явно, въпреки разговора по телефона и това че състоянието ми се влошаваше час по час, решиха че не съм толкова спешен.

Иначе, междувременно се изредиха поне 3-4 студента по медицина да ме преглеждат. Така беше и при първата, и при втората операция преди това. В което по принцип няма нищо лошо. Нека се учат децата как изглеждат ретиналните разкъсвания, но не и за сметка на това, че губех зрение с всеки изминал час.

След изчакване до петък около обед, най-после дойде и моят час за операция. Този път операцията не беше направена от професорката, а от другата оперираща лекарка в болницата. Операцията мина без усложнения. Върнаха ме в стаята, лежах отново по корем до следващата сутрин. Преди изписването ми свалиха превръзката, и тогава установих че нещата вече не са както преди. Зрителното ми поле беше силно намалено (виждах като през ключалка), виждах доста зле, макар тук таме ясно. Правите линии бяха силно изкривени, и т.н. Нямаше нищо общо с резултатите след първите две операции. Според дежурната лекарка в събота, всичко изглеждало нормално, с изключение на високото вътреочно налягане, и с течение на времето зрението ми щяло поне малко да се подобри. След това ми дадоха следоперативни капки, отново ми изписаха “Азарга” за налягането, и ме изпратиха по живо по здраво. Назначиха ми контролен преглед след две седмици.

Следоперативен период

За съжаление, състоянието ми не само не се подобри, а се влоши. Започнах през нощта да виждам присветвания след затваряне на очите. Изкривяването на линиите и влошеното пространствено ориентиране (които тогава отдавах на силиконовото масло) ни най-малко не намаля. Зрителното ми поле не се разшири, а си остана същото както в деня след операцията. Единствено започнах по-добре да различавам обекти, големи букви и цифри, но зрението ми нямаще нищо общо с преди. И така, след втората неуспешна и третата зле направена операция в “Зора” осъзнах, че е станало това от което се опасявах най-много. Бях осакатен и прецакан. От тук нататък можеше да се спасява само това, което беше останало за спасяване.

В този момент реших, че ми трябва и друго мнение, и то възможно най-професионално. От колегата си по легло при втората операция имах координатите на една агенция, която организираше медицински прегледи и лечение в Турция. Покрай тази агенция знаех за една турска професорка, която идваше от време на време да прави безплатни прегледи в София. Свързах се с агенцията с молба да ми организират преглед при турската професорка в Истанбул.

Те разбира се се отзоваха на молбата ми, и ми организираха преглед при професорката в истанбулската болница “Дюнягьоз”, в началото на август. До този момент не бях ходил в Турция на прегледи, и всичко това ми беше ново и неизвестно. В уречения ден пристигнах в Истанбул много рано сутринта. Това е огромен град с население три пъти по-голямо от България, така че въпреки опита си с пътувания в чужбина имах известно притеснение. За моя радост, от болницата бяха изпратили кола да ме вземе. Пристигането в самата болница беше безпроблемно. Беше твърде рано за обичайния силен трафик и задръствания. Понеже беше все още много рано, ми дадоха стая, да си почина до прегледа. Дори ми донесоха и закуска.

Преглед в Истанбул

Не знам как се процедира с турските граждани, но се оказа че на чужденците като мен се назначава човек, който да ме придружава из болницата. Той имаше грижата да ме вземе от стаята, да ме заведе до регистратурата, кабинета на професорката, на изследвания – където трябва. Направиха ми обичайните измервания на диоптър и налягане на двете очи. Скоро след това отидох на самия преглед. Професорката ме гледа на апарата си, измери зрителната острота (20-30% – много ниска). Предписа ми още изследвания и снимки.

След като приключих с всички изследвания, разширяване на зеницата и повторен преглед, ми каза че след повторното отлепяне и трите операции, ретината ми е доста изтъняла от едната страна и няма как да се възстанови. Но въпреки това, силиконовото масло не трябва да се държи дълго (както смятаха в София), понеже прави емулсификати и уврежда допълнително окото. Нормалният срок бил до три месеца, дори по последната мода в офталмологията – два. За сравнение, в “Зора” ме държаха шест месеца със силикон след първата операция (докато тръгна перде), а след третата казаха че няма срок за изваждане на силикона, и може да стои с години.

Другото което ми каза, и което вече ме шокира, беше че са ми направили много малко лазер при третата операция, и въпреки че ретината в момента лежи на място притисната от силикона, след изваждането на силиконовото масло може да се отлепи отново. Поради тази причина, при изваждане на силиконовото масло, трябва да се направи още лазер за да се залепи добре ретината. Разбира се, аз потвърдих че искам тя да се заеме този път с изваждането на силиконовото масло, за да минимизирам възможността за следващо отлепяне. Разбрахме се да се чуем отново след три месеца, за операция.

Откровено трябва да споделя, че тази жена, болницата и обслужването в нея ми направиха много добро начално впечатление. Разбира се, там всичко се плаща и не е никак евтино, но съм сигурен че ако бях отишъл за втората операция при нея, нямаше да мина през този ад и осакатяване. Здравето няма как да се оцени с пари. От тази болница просто лъхаше на професионализъм. Нямаше упражняващи се студенти, нямаше смяна с лекари от по-нисък ранг, нямаше изчаквания до следващия ден следобед и т.н. Сещам се, че преди 30-40 години турските студенти масово записваха медицина (вкл. в България), и мисля че сега това им се отплаща многократно. Ако и другите турски болници са като тази, не се учудвам че толкова българи ходят да се лекуват в Турция.

Прегледи в България

Завърнах се във Варна, и следващата седмица отидох на първия контролен преглед след операцията. Там отново заключиха, че ретината лежи добре и няма нищо обезпокоително, с изключение на налягането. С “Азарга”-та налягането беше добре, но без нея си оставаше високо. Зрителната острота беше паднала от над 50% на 20-30%. Не беше спомената и дума за малкото лазер или за вадене на силикона. Аз също си замълчах. Не споменах нищо, нито за прегледа в Истанбул, нито какво са ми казали там. Определиха ми ден за втори контролен преглед след месец – около средата на септември.

Във Варна, по друг повод, също отидох на преглед към края на август в местната очна клиника “Света Петка”, при млада но способна лекарка, препоръчана ми от познати. Тя също ме прегледа внимателно, усанови текущото състояние, запозна се с историята на заболяването, и за мое голямо учудване също каза че е направен много малко лазер. След това предложи да ми направи допълнително лазер, още докато силиконовото масло е в окото, за да се залепи по-добре ретината и да се предотвратят бъдещи отлепвания. Веднага се съгласих и се разбрахме да отида за този лазер в началото на септември.

В уречения ден и час отидох. Лекарката ме прегледа отново, установи че няма промяна от предния път, разшири зеницата на дясното око и ме насочи към залата с лазера. До този момент не ми бяха правили ретинален лазер, извън операциите. Самите операции бяха с локална упойка, напълно безболезнени. Дори в часовете след операция не съм имал болки. Предполагах, че и в този случай ще е така. Оказа се обаче, че процедурата е много болезнена. Болката в окото при всеки импулс на лазера се засилваше и предаваше в главата, предизвиквайки ужасно главоболие. Освен болезнена, процедурата се оказа и доста дълга. Лекарката направи две обиколки на ретината, с почивки. Болката продължи дълго след това. Едва се прибрах, но един аналгин оправи нещата. Болката в главата и окото отшумя и не се върна повече.

В средата на септември отидох на втори контролен преглед в “Зора”. Нямаше особена разлика с предишния преглед. Така както преди не забелязаха липсата на лазер, така и сега не видяха ново-направения лазер на ретината. Аз отново си замълчах. Определиха ми следващ преглед след четири месеца – през януари 2026-та. Очевидно тези хора нямаха намерение в обозримо бъдеще да вадят силиконовото масло. Тогава окончателно отписах “Зора”.

В средата на октомври отидох на контролен преглед (след лазера), при същата лекарка в “Света Петка” във Варна. Тя отново огледа ретината, и каза че общо взето нещата изглеждат наред, но е добре да се направи още малко лазер. Имало един участък където лазерът изглеждал недостатъчен. Съгласих се. За щастие, този път процедурата беше доста по-кратка. Въпреки че отново получих главоболие, този път бях подготвен с аналгин, и болката бързо премина.

Операция в Истанбул

През октомври отидох на безплатен очен преглед в София, организиран от “Дюнягьоз”. Там се видяхме с турската професорка и мениджъра на болницата, и се уговорихме за операция за изваждане на силиконовото масло в началото на ноември. В уречения ден отидох отново в Истанбул, пристигнах в болницата и бях настанен в ранните часове на деня, по подобен начин както и преди.

Сутринта бях съпроводен за преглед при професорката. Тя ме прегледа, определи ми час за операция в късния следобед, и тръгнах по стандартната там пътека за очна операция. Това включваше кръвни и кардиологични изследвания, както и някои очни, всички в самата болница – на място, и в рамките на час-два. Нямаше нужда да нося никакви външни изследвания. Назначиха ми за придружител едно момче от болницата, което дори говореше български.

Часът за операция малко се отложи (с около час), но в крайна сметка ме взеха от стаята и ме закараха до операционната. Подготвиха ме, дойде професорката, каза няколко ободряващи думи, попита дали ще ми пречи ако си пусне музика, сложиха ми упойка и се започна. Тази операция ми беше доста притеснителна. Веднъж вече имах такава в България, и тя беше завършила с неуспех. Операцията мина по ноти (и тиха класическа музика), и ме върнаха в стаята.

Пациентските стаи в тази болница, доколкото видях, са само самостоятелни, с хирургично легло за болния и допълнително легло за евентуален придружител + баня и тоалетна. Три пъти на ден се носи храна на болния (и придружителя), но самата храна е болнична – далеч от това с което сме свикнали в турската кухня. По-скоро е здравословна, лесно смилаема храна – предимно варени зеленчуци със сос и подобни. Но за един пациент това е последното нещо по значение в една болница.

След операцията, и заради упойката, се чуствах доста изморен и бързо заспах. Бяха ми нагласили леглото да е наклонено от краката нагоре. Предполагам че такова е стандартното положение след операция. Както и в България нямах никакви болки, и спах доста добре до сутринта.

Рано на следващата сутрин дойде една от сестрите да ме събуди, и да махне превръзката. Заведе ме до кабинетите, направи някои стандартни измервания (диопър, налягане), даде ми някаква таблетка и ме изпрати обратно в стаята. Около 10 часа ме поканиха отново в кабинета на професорката. Тя ме прегледа внимателно, направи измервания на налягане (нормално), зрителна острота (30%) и т.н. Разшири зеницата на дясното око и отново го огледа внимателно. Установи че всичко изглежда наред (ретината лежеше стабилно и налягането беше спаднало), каза ми как да капя следоперативните капки, да измеря налягането отново след седмица във Варна, и да й го пратя по Viber. Даде ми личен контакт за връзка. Уговорихме се да отида на контролен преглед след месец, и каза че мога да си тръгна, когато пожелая.

Следоперативен период

Аз съм доста старателен пациент по принцип, така че каквото ми кажат лекарите, се старая да го следвам точно. През следващия месец изкапах капките. Както ми беше поръчано, измерих налягането след седмица, в “Света Петка”. Беше в рамките на нормалното. Писах й, тя каза че всичко изглежда наред, и да го измеря отново контролно след още две седмици. Така и направих, и отново беше нормално. Така се отървах от вторичната глаукома, и от “Азарга”-та.

За съжаление обаче, зрението ми не се подобри особено. Аз очаквах значително подобрение, но то си остана почти в същото състояние както след третата операция в “Зора”. Имах доста по-слабо зрение с дясното око отколкото с лявото. Правите линии си останаха разкривени. Предметите не изглеждаха толкова криви и отместени както преди, но далеч не бяха както след първото махане на силиконово масло. Това око по-скоро ми пречеше отколкото помагаше. Но както споменах и преди, професорката ми беше казала, че ретината е доста изтънена от едната страна, и това няма как да се корегира.

В началото на декември отидох отново в Истанбул, за контролен преглед. Вече бях направил пътека до там и обратно. Минах по същия път с настаняването в болницата, след което в уречения час ме поканиха отново в кабинета на професорката. Последваха стандартните измервания на диоптър и налягане, както и преглед на окото и зрителната острота. Веднага след операцията тя беше 30%, и най-големите ми надежди бяха да успее да стигне до 40% (на оперираното 4 пъти око). За моя голяма изненада, при теста стигнах до 70%. Иначе, другите проблеми си стояха – намалено виждане, разкривени линии и т.н. Но по тях беше ясно че не може да се направи много, поради измененията в ретината след повторното отлепяне и залепяне.

Продължихме с още измервания (OCT), както и преглед с разширена зеница. При тях се установи че след операцията се е получил оток в окото, който трябва да се лекува. Всичко друго изглеждаше наред и след направения лазер по време на операцията, и преди това в “Света Петка”, нямаше тенденция ретината да се отлепи отново. Професорката ми изписа капки за отока, и ме посъветва след месец да отида в някоя очна клиника да ми направят нов OCT, което да й пратя, за да видим как се развива отока. Каза още, че ако няма някакъв проблем, няма нужда да се разхождам повече до Истанбул.

Това беше последният път когато се срещнах лично с тази жена. Трябва да призная, че толкова загрижена и внимателна лекарка срещах едва за трети път при цялата ми целогодишна ретинална сага. Другите бяха младата лекарка в “Зора”, която ми беше лекуващ лекар след първата операция, както и младата лекарка в “Света Петка”, която ми направи допълнителния лазер. Но тази жена беше с дълъг стаж, професор, преподавател, срещаше се със стотици пациенти на година. Въпреки това нямаше и грам надменност или високомерие спрямо пациентите си, така характерни за българските титулувани персони. Страхотен професионалист с нормално, човешко отношение. Какво повече може да желае един пациент!

След месец, в началото на януари 2026-та, отидох до “Света Петка”, за да си направя нов OCT както ми беше поръчано. Поисках и цялостен преглед на очите, за всеки случай. Зрителната острота се беше вдигнала още малко – между 70% и 80%, а OCT показваше че отокът в окото се беше разградил почти изцяло. Всичко изглеждаше наред, нямаше тенденция за ново отлепяне. Изпратих резултатите на турската професорка. Тя също потвърди, поздрави ме с резултата, и се сбогувахме.

Изводи

Така завършва моята едногодишна сага с тази осакатяваща, коварна болест. Тук, от позицията на преминал през очния ад, бих дал следните съвети на хората, които тепърва се сблъскват челно с това или друго подобно заболяване:

• Задължително потърсете второ (и дори трето) мнение, както преди лечението, така и след всяка операция. Лекарите имат склонност да се сърдят, когато се търси друго мнение освен тяхното, но очите и зрението са си ваши.
• Съобразете се с това колко време имате за консултации. Както споменах, отлепянето на ретината е състояние което се развива с часове и дни. Не отлагайте много операцията за залепяне на ретината.
• При такива сложни състояния и тиктакащи часовници, въпросът дали по каса или срещу заплащане е второстепенен.
• Гледайте да ви преглежда, оперира и консултира лекар на когото имате пълно доверие, и който ще ви следи след това. Старайте се да ходите при един и същ опитен лекар.

Макар и непоискано, ще си позволя да дам някои съвети и на българските очни болници:

• Създайте необходимата вътрешна организация, при която всеки един пациент да се следи само от един лекуващ лекар, който да отговаря за него (нещо като личен лекар). Другото е хаос и безотговорност.
• Всички необходими документи и изследвания може да се правят в болницата, за да се пести време преди наложителна операция. Иначе се губят ценни дни и часове.
• Наблегнете на професионализма. Не може всички други да виждат, че при операция за залепяне на ретината не е направен достатъчно лазер, само вие да не го виждате.
• Не е задължително да се дои Здравната каса, за сметка на изкуствено влошено здраве на пациента. По-добре го абонирайте за редовни прегледи и консултации, с отговорност за здравето му от ваша страна.
• Разбирам, че обучението на студенти е важно, но това не трябва да е причина да се отлага спешна операция за следващия ден, отново на гърба на пациента. Намерете други начини за обучение на стажантите.

И накрая, пожелавам на всички да са здрави възможно най-дълго, и изобщо да не се налага да минават през всичко това!